По-добър контрол на инсулинонезависимия захарен диабет

От New York Times:
Ако страдате от диабет тип 2 (характеризира се с инсулинова нечуствителност или "резистентност"; често наричан "старчески тип диабет") и сте на хранителен режим, е добре да чуете резултатите от ново научно изследване проведено в университета в Торонто от Дейвид Дженкинс и колеги.

Изследването показва, че болни, които са заместили обичайната пълнозърнена диета богата на фибри с повече ядки и зърнено-бобени култури, не само контролират по-добре диабета си, но и понижават холестерола си, увеличавайки добрия холестерол. Това е изключително важно, защото тип 2 диабетиците имат двойно по-висок риск от сърдечни заболявания (при мъжете; риска е четворно по-голям при жените), и понижения холестерол е свързан с понижен риск от сърдечни заболявания.

Старите хора помнят по-зле, но ...

Учени от медицинския център на университета Дюк и университета в Алберта смятат, че старите хора използват различно мозъка си, докато кодират емоционално-негативни спомени.

Учените открили, че при старите хора има по-малко връзки между частите на мозъка които пораждат емоциите (амигдалата) и тези свързани с паметта и формирането на спомени (хипокампуса), но затова пък повече връзки с фронталния кортекс - частта на мозъка, която е свързана с разумното мислене. Фронталния кортекс се намира в предната част на главата, зад челото, и достига зрялост на възраст от около 25 години, много след останалите части на мозъка. Това е изпълнителната част на мозъка, която е свързана с вземането на решения, разпознаването на последствията от дадено действие и подтискането на неприемливите социални реакции.

Роберто Кабеца, водещ автор и професор в Дюк: "Младите хора [на средна възраст от 25 години] успяха да запомнят повече от емоционално-негативните снимки, [които им показахме]." Изглежда че възрастните хора [със средна възраст от 70 години] използват повече разумното си мислене, вместо да активират чувстватата си. Кабеца смята това за една от причините "защо по-възрастните хора показват намаление на паметта свързана с емоциоално-негативните спомени."

Според Кабеца, "Ако използването на фронталния кортекс е винаги от полза, младите хора също биха използвали тази стратегия [за запомняне]. И двата начина на запомняне имат своите негативни страни. По-възрастните хора не се засягат толкова от негативната информация, успявайки да запазят чъвството си на благополучие и емоционална устоичивост; тоест те жертват способността си да запомнянят по-точно, за да се предпазят от прекалено много негативната информация. По възрастните хора живеят в свят с повече негативна информация, и вероятно са се научили да намаляват влиянието и като я преработват по друг начин в мозъка си."


За повече информация на ангийски, вижте тук и тук.

Мобилните телефони са по-разсейващи от разговор с пътник в колата

Шофьорите се разсейват много повече при разговор по мобилен телефон отколкото при разговор с друг пътник в колата. Шофьорите говорещи по мобилните си телефони (независимо дали ползват стойка в колата) излизат от платното или изпускат изхода на магистралата много по-често (в почти половината от случаите). Това са заключенията от новото изследване на Франк Дрюс, Мониша Пасупати, и Дейвид Стреър от университета в Юта, Съединените Щати. Изследването ще бъде публикувано на 15 декември в журнала по експериментална психология (в приложната част на това списание).

Според Стреър, професор по психология в Юта, пътниците помагат на шофьора с втори чифт очи, с напомняния накъде да кара, с реакциите си на променящата се ситуация на пътя и т.н. Говорейки по телефона, шофьорите реагират много по-бавно - един млад компетентен шофьор има рефлексите на пенсионер докато говори по телефона. Като цяло влиянието на мобилния телефон се равнява на 0.08 процента алкохол в кръвта (еквивалентно на дефиницията за шофиране в пияно състояние в повечето щати на Съединените Щати).

Заключението на Дрюс е: "Приятели не говорят с приятелите си по телефона докато шофират."

За повече информация (на английски) отидете тук, тук (пълен текст на статията), или тук.