Наскоро ми попадна книга от двама немски псохолози (Енгъл и Турнмайер) които обсъждат най-честите проблеми в общуването между интимни патрньори ("Wie redest du mit mir: Fehler und Möglichkeiten in den Paarkomunikation"). Според тях диалога и обсъждането на проблеми трябва да следват определени правила, които подпомагат взаиморазбирателството и конструктивните решения. Ето и правилата:
РОЛЯ НА ГОВОРЕЩИЯ:
1. Разкрйте чувствата си: Открито обяснете какво чувствате вие в момента. Давайки непосредствен израз на чувствата и потребностите си, оставйки настрана натякванията и обвиненията, вие правите казаното много по-достъпно за партньора си. Чрез това предотвратявате и възможността за "отрицателна интерпретация на мислите" от страна на патньора ви. Избягвайте изрази като "По друг начин с теб не може да се говори." или "Аз бих предприел нещо, но какъв е смисълът като и без това няма да се включиш." Вместо да предотвратите описаната реакция, вие поставяте партньора си в положение да я превърне в самоизпълващо се пророчество.
2. Използвайте "аз/съм" изрази: Изразете собственните си чувства и мисли чрез изречения като "Ядосан съм.", "Аз съм разочарован." Този подход предава личен характер на израза ви. Изразите насочени към партньора ви ("ти" изрази) са в повечето случаи упреци, обвинения или натяквания, които служат като сигнал за ответна атака или самозащита.
3. Ограничете се до конкретната ситуация: Разисквайте конкретни ситуации и поводи като отбягвате обобщенията (които често включват думите "винаги" или "никога"). Обобщенията често водят до непосредственно противоречие и отвличат вниманието от същината на дискутираната ситуация.
4. Обсъждайте конкретното поведение: Ограничете се до конкретното поведения в конкретната ситуация, без да осъждате поведението - това прави казаното от вас по-достъпно за партньора ви. Намеци от сорта "типично за теб", "неспособен", "пасивен", "досадно", и т.н. най-често водят до противоречия. Опитайте се да направите разлика между поведението което възприемате и чувствата и мислите които то предизвиква във вас.
5. Придържайте се към темата: Концентрирайте се в същноста на казаното, придържайки се към избраната тема. Не само по-лесно ще изразите своето безпокоиство или загрижност, но и ще предотвратите и погрешно разбиране от страна на партньора ви.
РОЛЯ НА СЛУШАЩИЯ:
1. Слушайте внимателно: Покажете без думи, че възпремате казаното и се интересувате от същността му. Това става с кимане с глава или краткото "аха" или "разбирам". Важен е не само визуалния контакт, но и положението на тялото, както и насърчения от рода на "Слушам те с удоволствие", които предразполагат партньора ви да ви се довери.
2. Повторете казаното накратко: По възможност резюмирайте същността на казаното с ваши думи, за да покажете че сте разбрали. Дори и това да ви се стори трудно, бихте могли да повторите дума по дума по-важното. Това не само ви подпомага да разберете по-добре партьора си и предотвратява погрешното разбиране, но и структурира диалога.
3. Отворени въпроси: Подпомогнете партньора си с въпроси от рода на "Това как те накара да се почувстваш?" или "Как забеляза това?", а не "Не е възможно да не си забелязал, или ...?". Отворените въпроси ви спестяват ненужните интерпретации, показват интерес към казаното и спасяват партьора ви от нуждата да се самозащитава, вместо да се задълбочи в избраната тема.
4. Поощрете диалога: Похвалете патньора си, за това че ви се доверява и се изразява ясно. Например, "Сега ми е много по-ясно." или "Благодаря за откровеността.".
5. Отзив на чувствата: Разбира се има и ситуации, при които ще ви бъде много трудно да покажете че сте разбрали казаното, например ако то много ви наранява. В такива моменти избягвайте изблици от рода на: "Но това съвсем не е вярно!". Вместо това е по-добре да изразите собствените си чувства, например, "Много съм изненадан/разочарован, че възприемаш нещата така!". Също толкова важно е да дадете израз и на положителните си чувства - "Радвам се, че споделяш това преживяване/чувство с мен!".
неделя, 24 май 2009 г.
неделя, 29 март 2009 г.
Ти си това, което четеш: "Прyст и сепията: четящия мозък в историята и науката"
Под това мото ще оптам да представя книги, които чета или съм прочела наскоро. Надявам се с тази рубрика да имам повече къси и лесни за писане теми за статии под ръка за да съживя този седмичник, които засега излиза като месечник. А вие не се страхувайте да използвате бутона за коментари за да споделите какво четете и вие в момента. "Прyст и сепията: четящия мозък в историята и науката", Марианна Волф ("Proust and the Brain: The Story and Science of the Reading Brain" by Marianne Wolf).
Научих за тази книга от една статия на Николас Кар озаглавена "Дали гугъл не ни прави по-глупави" ("Is google making us stupid?"). И мотото на тази книжна рубрика идва от там. Една от идеите на книгата е не само че ние сме това което четем, а дори че и начина по който най-често четем ни променя. Вземете например факта, че когато четем книга концентрираме цялото си внимание върху прочетеното, а и когато спрем за момент и се замислим върху прочетеното, свързвайки го с други близки или по-далечни идеи в ума си, ние всъщност не се отвличаме от темата а напротив - създаваме нужните за нейното трайно съхранение в мозъка ни връзки между мозъчните клетки (паметта е, грубо казано, засилването на определени синаптични връзки в мозъка). Четенето в интернет пък ни дава възможност да проследим множество нови идеи в бърза последователност, но за това пък не позволява по-пълнота и изчерпателна мисъл за която са нужни време а и липса на възможности за разсеяност.
Но да се върнем към по-цялостната представа за книгата. Волф използва примери от псохологията, археологията, лингвистиката, историята, литературата и невропсихологията за да разкаже историята на четящия мозък - проследявайки от една страна как детето се учи да чете (или има проблеми с това, например дислексията), а от дуга страна развитието на писането и четенето в древността. На моменти книгата е доста техническа, поне от гледна точка на неспециалистта които може би не иска да поеме всичката тази изчерпателна информация, но за мен лично това е положителна а не отрицателна черта. От това кои части на мозъка "работят" докато китайците или яапонците или американците четат, до това защо Сократ е бил против новоразпространената по негово време грамотност базирана на новата фонетично издържана азбука, в книгата ще намерите хиляди нови идеи които обаче са обвързани от една главна тема: по какъв начин четем и какво начина на четене разяснява за самите нас.
сряда, 25 март 2009 г.
Накратко: тест за рак на простатата
Две изследвания на големи групи мъже от Съединените Щати и Европа са в момента нашумели в печата. За нещастие понякога популяризирането на такива теми има потенциала да създаде повече проблеми отколкото да разреши, и това до голяма степен зависи от това колко непрофесионлно се отнасят към работата си журналистите. Под непрофесионално имам впредвид често срещаното писане на кратки сензационални стотийки, които или само алармират читателя, или имат много малка научно популяризираща стойност и не позволяват на читателя да научи нищо полезно за себе си.
Ню Йорк Таймс публикува доста често статии които са професионалнно издържани и полезни. Такава е и публикацията в рубриката "здравни коментари" към този вестник (the NYT blog Well) от 23 Март 2009, излязла и в пeчатното издание един ден по-късно. Статията е озаглавена "Да тестваме или не: какво всъщност означават тези научни изследвания на рака на простатата?" ("Screen or Not: What Those Prostate Studies Mean")
И двете нови изследвания поставят под въпрос широко разпространеното PSA изследване (Prostate Specific Antigen, или тестване за специфичен антиген от простатата) и лечението на рака на простата. За седем до десет години, при тестване на всички мъже, смъртността при тестваните мъже не е по-малка в американското изследване и намалява само с 20% според европейското. Един от проблемите е, че честото тестването на здрави мъже без симптоми е последвано от химотерапия и операции при открити отклонения на простата, които имат потециала да наранят 48 мъже (включително и импотентност и проблеми със задържането на урината) за всеки един мъж на които помогнат да оцелее. Погледнато индивидуално, един европейски мъж има 3% шанс да умре от рак на простата. При годишно PSA изследване и лечение, този риск намалява до 2.4%.
В статията може да прочетете за някои от проблемите със самите изследвания и заключенията на редица експерти по въпроса. С няколко изречения: изглежда като че ли за мъже под 55 или над 75 години, годишните PSA тествания могат да причинят повече проблеми отколкото да разрешат. Но това може би не важи за мъже от семейства често боледуващи от рак на простата и най-вече за тези, които имат специфични симптоми на болестта (например проблеми с уринирането или кръв или сперма в урината). Специалистите съветват мъжете със семейна история да обсъдят личните си рискове и ползата от изследванията и намеса с лекар.
Ню Йорк Таймс публикува доста често статии които са професионалнно издържани и полезни. Такава е и публикацията в рубриката "здравни коментари" към този вестник (the NYT blog Well) от 23 Март 2009, излязла и в пeчатното издание един ден по-късно. Статията е озаглавена "Да тестваме или не: какво всъщност означават тези научни изследвания на рака на простатата?" ("Screen or Not: What Those Prostate Studies Mean")
И двете нови изследвания поставят под въпрос широко разпространеното PSA изследване (Prostate Specific Antigen, или тестване за специфичен антиген от простатата) и лечението на рака на простата. За седем до десет години, при тестване на всички мъже, смъртността при тестваните мъже не е по-малка в американското изследване и намалява само с 20% според европейското. Един от проблемите е, че честото тестването на здрави мъже без симптоми е последвано от химотерапия и операции при открити отклонения на простата, които имат потециала да наранят 48 мъже (включително и импотентност и проблеми със задържането на урината) за всеки един мъж на които помогнат да оцелее. Погледнато индивидуално, един европейски мъж има 3% шанс да умре от рак на простата. При годишно PSA изследване и лечение, този риск намалява до 2.4%.
В статията може да прочетете за някои от проблемите със самите изследвания и заключенията на редица експерти по въпроса. С няколко изречения: изглежда като че ли за мъже под 55 или над 75 години, годишните PSA тествания могат да причинят повече проблеми отколкото да разрешат. Но това може би не важи за мъже от семейства често боледуващи от рак на простата и най-вече за тези, които имат специфични симптоми на болестта (например проблеми с уринирането или кръв или сперма в урината). Специалистите съветват мъжете със семейна история да обсъдят личните си рискове и ползата от изследванията и намеса с лекар.
сряда, 11 март 2009 г.
Какво е реалността?
(от научната притурка на вестника Die Zeit, декември 2008/януари 2009)
Прочетете това изречение: Мгоа да се обложалза, че ще го рабтерезе, мкаар че е ненопятно. Лингвиста Грахам Ролинсон е доказал чрез подобни експерименти с четене, че хората разбират прочетеното дори и когато буквите са разбъркани. Експериментите показват и как всичко, което сме научили преди, конкретизира и придава форма на разбраното от нас сега: да виждаш означава да конструираш. С други думи - вместо да виждаме нещата обективно, ние постоянно ги интерпретираме. Затова и това, което наивно приемаме за реалнст, зависи много от личната ни интерпретация.
От гледна точка на еволюционната теория, изопаченото възприятие на реалността е обяснимо. Органите с които възприемаме реалността са продукт на еволюцията, а задачата на човешкия мозък никога не е била да празбере изцяло и обективно външния свят. Вместо това мозъкът е еволюирал за да помогне на човека (или по-точно на съставящите го гени) да задоволи конкретните си нужди.
Добър пример за субектиното човешко възприятие на реалността е чувството ни за време. Седейки на зъболекарския стол, минутите ни се струват часове. Но наслаждваме ли се на нещо, времето сякъш лети. Психолозите днес смятат, че редица фактори влияят на променливото ни чувство за време - между тях е например следния: колкото по-неудобна и монотонна е една ситуация, колкото по-пасивни сме ние, полкова по-бавно ни се струва че минава времето. Скуката е един от малкото начини да забавим хода на времето.
Но какво е всъшност времето погледнато физически? Нима няма постоянно време във вселената? Дефиницията на Алберт Айнщайн е съвсем прагматична: "Времето е това, което измерват часовниците." И според неговата теория на относителността, измереното време зависи от скоростта на наблюдателя. Наблюдаван от земята, часовникът тик-така малко по-бавно на космически кораб, които се движи с много висока скорост (близка до скоростта на светлината). Това е вече доказано с експерименти с атомни часовници.
Дори и реалността на метерията изправя физиците пред редица проблеми. На нивото на атомните частици не е възможно да наблюдаваме реалността без да я обезпокоим - дори и най-внимателното измерване оставя своите следи. Причината за този проблем с наблюдението е следната: В света на атомните частици средствата за наблюдение (например рентгеновите лъчи) са по необходимост от същата величина както и обектите на наблюдение. Атомните физици са един вид слепци опознаващи света с пипане, но в техния случай всеки допир променя наблюдаваната реалност.
От която и посока да проближим този въпрос, търсейки реалността винаги намираме само нашата собственна, повлияна и ограничена от културните отпечатъци на нашето възприятие. Може би най-точната дефиниция на реалността е: Реалността е това, за което ние я смятаме.
Прочетете това изречение: Мгоа да се обложалза, че ще го рабтерезе, мкаар че е ненопятно. Лингвиста Грахам Ролинсон е доказал чрез подобни експерименти с четене, че хората разбират прочетеното дори и когато буквите са разбъркани. Експериментите показват и как всичко, което сме научили преди, конкретизира и придава форма на разбраното от нас сега: да виждаш означава да конструираш. С други думи - вместо да виждаме нещата обективно, ние постоянно ги интерпретираме. Затова и това, което наивно приемаме за реалнст, зависи много от личната ни интерпретация.
От гледна точка на еволюционната теория, изопаченото възприятие на реалността е обяснимо. Органите с които възприемаме реалността са продукт на еволюцията, а задачата на човешкия мозък никога не е била да празбере изцяло и обективно външния свят. Вместо това мозъкът е еволюирал за да помогне на човека (или по-точно на съставящите го гени) да задоволи конкретните си нужди.
Добър пример за субектиното човешко възприятие на реалността е чувството ни за време. Седейки на зъболекарския стол, минутите ни се струват часове. Но наслаждваме ли се на нещо, времето сякъш лети. Психолозите днес смятат, че редица фактори влияят на променливото ни чувство за време - между тях е например следния: колкото по-неудобна и монотонна е една ситуация, колкото по-пасивни сме ние, полкова по-бавно ни се струва че минава времето. Скуката е един от малкото начини да забавим хода на времето.
Но какво е всъшност времето погледнато физически? Нима няма постоянно време във вселената? Дефиницията на Алберт Айнщайн е съвсем прагматична: "Времето е това, което измерват часовниците." И според неговата теория на относителността, измереното време зависи от скоростта на наблюдателя. Наблюдаван от земята, часовникът тик-така малко по-бавно на космически кораб, които се движи с много висока скорост (близка до скоростта на светлината). Това е вече доказано с експерименти с атомни часовници.
Дори и реалността на метерията изправя физиците пред редица проблеми. На нивото на атомните частици не е възможно да наблюдаваме реалността без да я обезпокоим - дори и най-внимателното измерване оставя своите следи. Причината за този проблем с наблюдението е следната: В света на атомните частици средствата за наблюдение (например рентгеновите лъчи) са по необходимост от същата величина както и обектите на наблюдение. Атомните физици са един вид слепци опознаващи света с пипане, но в техния случай всеки допир променя наблюдаваната реалност.
От която и посока да проближим този въпрос, търсейки реалността винаги намираме само нашата собственна, повлияна и ограничена от културните отпечатъци на нашето възприятие. Може би най-точната дефиниция на реалността е: Реалността е това, за което ние я смятаме.
понеделник, 16 февруари 2009 г.
Холестерол в кръвта
Промени в диетата наистина помагат на голяма част от хората да намалят така наречения "лош холестерол" в кръвта си. А чрез това най-вероятно и да намалят риска си от сърдечно-съдови заболявания, диабета тип 2, и ред други здравословни проблеми. (Казвам вероятно, защото наскоро две от няколко лекарства които са в клинични тестове - Zetia и Vytorin - явно намаляват лошия холестерол, не не намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания; може би начина на намаляване е от значвние или пък тези две лекарства имат и неразяснени странични ефекти. А и диетите не са ефективни в 100% от случаите).
Но дори ниското количество холестерол на етикета на една стока в магазина да ви примами да си я купите, не бързайте да се поздравите за здравословния избор. И дори а съвсем да спрете яйцата (само едно от които съдържа около 215 милиграма холестерол, при препоръчителен дневен прием от около 300 милиграма), това надали ще реши проблема ви с лошия холестерол. Защото не количеството холестерол прието с храната контролира количеството холестерол в кръвта.
Това е защото около две трети от холестерола в кравта ви нe от хранителни източници а се синтезира в собствения ви черен дроб. Една от причините черния дроб да синтезира големи количества холестерол са ненаситените мазнини които ядете. Така че по-добър начин да намалите лошия холестерол е да намалите наситените и транс мазнините.
За повече инфромация на български вижте тук.
Кратки статии на английски (от вестници), които дават повече информация за научните изследвания: тук, тук и тук.
Но дори ниското количество холестерол на етикета на една стока в магазина да ви примами да си я купите, не бързайте да се поздравите за здравословния избор. И дори а съвсем да спрете яйцата (само едно от които съдържа около 215 милиграма холестерол, при препоръчителен дневен прием от около 300 милиграма), това надали ще реши проблема ви с лошия холестерол. Защото не количеството холестерол прието с храната контролира количеството холестерол в кръвта.
Това е защото около две трети от холестерола в кравта ви нe от хранителни източници а се синтезира в собствения ви черен дроб. Една от причините черния дроб да синтезира големи количества холестерол са ненаситените мазнини които ядете. Така че по-добър начин да намалите лошия холестерол е да намалите наситените и транс мазнините.
За повече инфромация на български вижте тук.
Кратки статии на английски (от вестници), които дават повече информация за научните изследвания: тук, тук и тук.
сряда, 14 януари 2009 г.
Малчуганите и телевизията
Бебета се раждат с мозъци които не са напълно развити. Това е резултат от еволюциония компромис между ограничения капацитет на женския пелвис и големината на мозъка (т.е. главата) на новороденото - изправеното ходене и раждането на бебта с големи глави са взаимно изключващи се процеси. В резултат на това, мозъка на едно новородено се уголемява три пъти в първата година - от средно 333 грама до почти 1 кг. Мозъкът на едно 2 годишно дете е 80 процента от този на един възрастен. Този бърз растеж се осъществява под външна стимулация и най-ранните преживявания имат изключително голямо влияние върху развитието.
Затова дали и колко телевизия гледат децата под две години засяга тяхното развитие. Едно мета-изследване публикувано в януарския брой на "Acta Pediatrica" от Димитри Христакис от Вашингтонския Университ на Сиатъл, Съединените Щати, разглежда последиците от гледането на телевизия документирани в 75 изследвания по темата публикувани в последните 25 години.
Ето някои от неговите заключения:
Нито едно изследване до днес не е намерило полза от гледането на телевизия под 3 годишна възраст.
Дори когато детето не гледа телевизия активно, а просто си играе в стая в която работи телевизор, телевизора оказва влияние върху играта на детето - детето се занимава за по-кратко време с разлизните играчки - тоест работещия телевизор в стаята довежда до проблем с продължителната концентрация. Когато деца под две-три години гледат телевизия ефекта е същия - проблеми с концентрацията, които са по сериозни ако програмата е с бързо сменящи се картини. Възможността да се концентрираш е изключително важна за успеха в училище и в живота като цяло - "успелите" хора обикновенно се разлизчават от останалите по способността си да се концентрират.
Гледането на телевизия - включително и образоватлни програми - е свързано с по-късното проговаряне на детето и с по-малкия речник. За всеки час телевизия на ден между 7 и 16 месеца, речникът на малчугана намалява средно с по 6-8 думи; този ефект обаче може да се коригира до 4-5 годишна възраст, ако времето се замени с контакт (игра и разговор) с възрастен. Според друго изследване, ако бебета под 12 месеца са пред телевизора повече от 2 часа дневно, те имат шест пъти по-голям шанс да проговорят със закъснение.
Децата над 14 месеца имитират това което виждат по телевизията. За съжеление това не значи, че могат да научат успешно чужд език гледайки уроци по телевизора - изследванията показват, че уроците с учител лице в лице са по-ефективни.
Затова дали и колко телевизия гледат децата под две години засяга тяхното развитие. Едно мета-изследване публикувано в януарския брой на "Acta Pediatrica" от Димитри Христакис от Вашингтонския Университ на Сиатъл, Съединените Щати, разглежда последиците от гледането на телевизия документирани в 75 изследвания по темата публикувани в последните 25 години.
Ето някои от неговите заключения:
Нито едно изследване до днес не е намерило полза от гледането на телевизия под 3 годишна възраст.
Дори когато детето не гледа телевизия активно, а просто си играе в стая в която работи телевизор, телевизора оказва влияние върху играта на детето - детето се занимава за по-кратко време с разлизните играчки - тоест работещия телевизор в стаята довежда до проблем с продължителната концентрация. Когато деца под две-три години гледат телевизия ефекта е същия - проблеми с концентрацията, които са по сериозни ако програмата е с бързо сменящи се картини. Възможността да се концентрираш е изключително важна за успеха в училище и в живота като цяло - "успелите" хора обикновенно се разлизчават от останалите по способността си да се концентрират.
Гледането на телевизия - включително и образоватлни програми - е свързано с по-късното проговаряне на детето и с по-малкия речник. За всеки час телевизия на ден между 7 и 16 месеца, речникът на малчугана намалява средно с по 6-8 думи; този ефект обаче може да се коригира до 4-5 годишна възраст, ако времето се замени с контакт (игра и разговор) с възрастен. Според друго изследване, ако бебета под 12 месеца са пред телевизора повече от 2 часа дневно, те имат шест пъти по-голям шанс да проговорят със закъснение.
Децата над 14 месеца имитират това което виждат по телевизията. За съжеление това не значи, че могат да научат успешно чужд език гледайки уроци по телевизора - изследванията показват, че уроците с учител лице в лице са по-ефективни.
вторник, 6 януари 2009 г.
Открит е ген свързан с метастазата на рака на гърдата
Ракът на гърдата е най-разпространения рак сред жените. (Противно на oчакванията, ракът на гърдата засяга и мъжете, но сто пъти по-рядко отколкото жените.) В източна Европа заболеваемостта е 49 на 100,000 на година (сравнено с 22 на 100,000 в Африка и 78 на 100,000 в западна Европа).
Група учени от университета в Принстън, работещи заедно с изследователи от Института за ракови заболявания на Ню Джърси, са открили дълго търсения ген отговорен за метастазата (разпространението) на рака на гърдта. Същият ген е причината поради която традиционната химиотерапия не е ефективна при част от болните. Новооткрития ген, наречен "метадхерин" (Metadherin, MTDH), се намира на хромозом номер 8 и е ключов за метастазата защото помага на туморните клетки да се прикрепват към кръвоностните съдове на други органи в тялото.
Според Националния институт по раковите заболявания в Съединените Щати, 98.1% от пациентите с "локалният" рак на гърдата оцеляват 5 години след диагнозата, сравнено със само 27.1% от пациентите с метастази. Генът "метадхерин" съвсем не е рядък - тои е прекалено "активиран" (тоест ръководи свръх-произвoдството на определен вид протеин или белтък) в туморните клетки на 30-40% на пациентите с рак на гърдата. Учените вярват, че същия ген може би е свързан и с метастазата и в други видове рак, например този на простатата.
За повече информация (на английски) проверете тук.
Група учени от университета в Принстън, работещи заедно с изследователи от Института за ракови заболявания на Ню Джърси, са открили дълго търсения ген отговорен за метастазата (разпространението) на рака на гърдта. Същият ген е причината поради която традиционната химиотерапия не е ефективна при част от болните. Новооткрития ген, наречен "метадхерин" (Metadherin, MTDH), се намира на хромозом номер 8 и е ключов за метастазата защото помага на туморните клетки да се прикрепват към кръвоностните съдове на други органи в тялото.
Според Националния институт по раковите заболявания в Съединените Щати, 98.1% от пациентите с "локалният" рак на гърдата оцеляват 5 години след диагнозата, сравнено със само 27.1% от пациентите с метастази. Генът "метадхерин" съвсем не е рядък - тои е прекалено "активиран" (тоест ръководи свръх-произвoдството на определен вид протеин или белтък) в туморните клетки на 30-40% на пациентите с рак на гърдата. Учените вярват, че същия ген може би е свързан и с метастазата и в други видове рак, например този на простатата.
За повече информация (на английски) проверете тук.
Абонамент за:
Публикации (Atom)