Как разговаряш с мен?

Наскоро ми попадна книга от двама немски псохолози (Енгъл и Турнмайер) които обсъждат най-честите проблеми в общуването между интимни патрньори ("Wie redest du mit mir: Fehler und Möglichkeiten in den Paarkomunikation"). Според тях диалога и обсъждането на проблеми трябва да следват определени правила, които подпомагат взаиморазбирателството и конструктивните решения. Ето и правилата:

РОЛЯ НА ГОВОРЕЩИЯ:

1. Разкрйте чувствата си: Открито обяснете какво чувствате вие в момента. Давайки непосредствен израз на чувствата и потребностите си, оставйки настрана натякванията и обвиненията, вие правите казаното много по-достъпно за партньора си. Чрез това предотвратявате и възможността за "отрицателна интерпретация на мислите" от страна на патньора ви. Избягвайте изрази като "По друг начин с теб не може да се говори." или "Аз бих предприел нещо, но какъв е смисълът като и без това няма да се включиш." Вместо да предотвратите описаната реакция, вие поставяте партньора си в положение да я превърне в самоизпълващо се пророчество.

2. Използвайте "аз/съм" изрази: Изразете собственните си чувства и мисли чрез изречения като "Ядосан съм.", "Аз съм разочарован." Този подход предава личен характер на израза ви. Изразите насочени към партньора ви ("ти" изрази) са в повечето случаи упреци, обвинения или натяквания, които служат като сигнал за ответна атака или самозащита.

3. Ограничете се до конкретната ситуация: Разисквайте конкретни ситуации и поводи като отбягвате обобщенията (които често включват думите "винаги" или "никога"). Обобщенията често водят до непосредственно противоречие и отвличат вниманието от същината на дискутираната ситуация.

4. Обсъждайте конкретното поведение: Ограничете се до конкретното поведения в конкретната ситуация, без да осъждате поведението - това прави казаното от вас по-достъпно за партньора ви. Намеци от сорта "типично за теб", "неспособен", "пасивен", "досадно", и т.н. най-често водят до противоречия. Опитайте се да направите разлика между поведението което възприемате и чувствата и мислите които то предизвиква във вас.

5. Придържайте се към темата: Концентрирайте се в същноста на казаното, придържайки се към избраната тема. Не само по-лесно ще изразите своето безпокоиство или загрижност, но и ще предотвратите и погрешно разбиране от страна на партньора ви.

РОЛЯ НА СЛУШАЩИЯ:

1. Слушайте внимателно: Покажете без думи, че възпремате казаното и се интересувате от същността му. Това става с кимане с глава или краткото "аха" или "разбирам". Важен е не само визуалния контакт, но и положението на тялото, както и насърчения от рода на "Слушам те с удоволствие", които предразполагат партньора ви да ви се довери.

2. Повторете казаното накратко: По възможност резюмирайте същността на казаното с ваши думи, за да покажете че сте разбрали. Дори и това да ви се стори трудно, бихте могли да повторите дума по дума по-важното. Това не само ви подпомага да разберете по-добре партьора си и предотвратява погрешното разбиране, но и структурира диалога.

3. Отворени въпроси: Подпомогнете партньора си с въпроси от рода на "Това как те накара да се почувстваш?" или "Как забеляза това?", а не "Не е възможно да не си забелязал, или ...?". Отворените въпроси ви спестяват ненужните интерпретации, показват интерес към казаното и спасяват партьора ви от нуждата да се самозащитава, вместо да се задълбочи в избраната тема.

4. Поощрете диалога: Похвалете патньора си, за това че ви се доверява и се изразява ясно. Например, "Сега ми е много по-ясно." или "Благодаря за откровеността.".

5. Отзив на чувствата: Разбира се има и ситуации, при които ще ви бъде много трудно да покажете че сте разбрали казаното, например ако то много ви наранява. В такива моменти избягвайте изблици от рода на: "Но това съвсем не е вярно!". Вместо това е по-добре да изразите собствените си чувства, например, "Много съм изненадан/разочарован, че възприемаш нещата така!". Също толкова важно е да дадете израз и на положителните си чувства - "Радвам се, че споделяш това преживяване/чувство с мен!".