Какво е реалността?

(от научната притурка на вестника Die Zeit, декември 2008/януари 2009)

Прочетете това изречение: Мгоа да се обложалза, че ще го рабтерезе, мкаар че е ненопятно. Лингвиста Грахам Ролинсон е доказал чрез подобни експерименти с четене, че хората разбират прочетеното дори и когато буквите са разбъркани. Експериментите показват и как всичко, което сме научили преди, конкретизира и придава форма на разбраното от нас сега: да виждаш означава да конструираш. С други думи - вместо да виждаме нещата обективно, ние постоянно ги интерпретираме. Затова и това, което наивно приемаме за реалнст, зависи много от личната ни интерпретация.

От гледна точка на еволюционната теория, изопаченото възприятие на реалността е обяснимо. Органите с които възприемаме реалността са продукт на еволюцията, а задачата на човешкия мозък никога не е била да празбере изцяло и обективно външния свят. Вместо това мозъкът е еволюирал за да помогне на човека (или по-точно на съставящите го гени) да задоволи конкретните си нужди.

Добър пример за субектиното човешко възприятие на реалността е чувството ни за време. Седейки на зъболекарския стол, минутите ни се струват часове. Но наслаждваме ли се на нещо, времето сякъш лети. Психолозите днес смятат, че редица фактори влияят на променливото ни чувство за време - между тях е например следния: колкото по-неудобна и монотонна е една ситуация, колкото по-пасивни сме ние, полкова по-бавно ни се струва че минава времето. Скуката е един от малкото начини да забавим хода на времето.

Но какво е всъшност времето погледнато физически? Нима няма постоянно време във вселената? Дефиницията на Алберт Айнщайн е съвсем прагматична: "Времето е това, което измерват часовниците." И според неговата теория на относителността, измереното време зависи от скоростта на наблюдателя. Наблюдаван от земята, часовникът тик-така малко по-бавно на космически кораб, които се движи с много висока скорост (близка до скоростта на светлината). Това е вече доказано с експерименти с атомни часовници.

Дори и реалността на метерията изправя физиците пред редица проблеми. На нивото на атомните частици не е възможно да наблюдаваме реалността без да я обезпокоим - дори и най-внимателното измерване оставя своите следи. Причината за този проблем с наблюдението е следната: В света на атомните частици средствата за наблюдение (например рентгеновите лъчи) са по необходимост от същата величина както и обектите на наблюдение. Атомните физици са един вид слепци опознаващи света с пипане, но в техния случай всеки допир променя наблюдаваната реалност.

От която и посока да проближим този въпрос, търсейки реалността винаги намираме само нашата собственна, повлияна и ограничена от културните отпечатъци на нашето възприятие. Може би най-точната дефиниция на реалността е: Реалността е това, за което ние я смятаме.