Накратко: тест за рак на простатата

Две изследвания на големи групи мъже от Съединените Щати и Европа са в момента нашумели в печата. За нещастие понякога популяризирането на такива теми има потенциала да създаде повече проблеми отколкото да разреши, и това до голяма степен зависи от това колко непрофесионлно се отнасят към работата си журналистите. Под непрофесионално имам впредвид често срещаното писане на кратки сензационални стотийки, които или само алармират читателя, или имат много малка научно популяризираща стойност и не позволяват на читателя да научи нищо полезно за себе си.

Ню Йорк Таймс публикува доста често статии които са професионалнно издържани и полезни. Такава е и публикацията в рубриката "здравни коментари" към този вестник (the NYT blog Well) от 23 Март 2009, излязла и в пeчатното издание един ден по-късно. Статията е озаглавена "Да тестваме или не: какво всъщност означават тези научни изследвания на рака на простатата?" ("Screen or Not: What Those Prostate Studies Mean")

И двете нови изследвания поставят под въпрос широко разпространеното PSA изследване (Prostate Specific Antigen, или тестване за специфичен антиген от простатата) и лечението на рака на простата. За седем до десет години, при тестване на всички мъже, смъртността при тестваните мъже не е по-малка в американското изследване и намалява само с 20% според европейското. Един от проблемите е, че честото тестването на здрави мъже без симптоми е последвано от химотерапия и операции при открити отклонения на простата, които имат потециала да наранят 48 мъже (включително и импотентност и проблеми със задържането на урината) за всеки един мъж на които помогнат да оцелее. Погледнато индивидуално, един европейски мъж има 3% шанс да умре от рак на простата. При годишно PSA изследване и лечение, този риск намалява до 2.4%.

В статията може да прочетете за някои от проблемите със самите изследвания и заключенията на редица експерти по въпроса. С няколко изречения: изглежда като че ли за мъже под 55 или над 75 години, годишните PSA тествания могат да причинят повече проблеми отколкото да разрешат. Но това може би не важи за мъже от семейства често боледуващи от рак на простата и най-вече за тези, които имат специфични симптоми на болестта (например проблеми с уринирането или кръв или сперма в урината). Специалистите съветват мъжете със семейна история да обсъдят личните си рискове и ползата от изследванията и намеса с лекар.